Наблизо се разхождала смъртта
и „онзи“ ден без милост наближавал!
Какво като пристига старостта,
какво като живота отминавал?..

Усетиш ли, че случва се това,
разбираш, че животът си отива,
но аз живях добре и все така,
съдбата бе към мене милостива...

Какво ли не по пътя си видях,
човек нещата глупаво сравнява,
жени и алкохол и дребен грях
и казва, че така се забавлявал!

Какви невярни думи са това,
на всички забавления се радвам,
но няма да приема, че сега
сравнение подобно ще ми трябва!

Аз имам друго скъпо на света,
това което с моят труд създадох,
пребродих вече цялата земя
на хората с това, което дадох!

Написах много стихове у нас,
десетки стихосбирки аз издадох,
като поет известен станах аз,
това е на света, което дадох!...

..................................

Наблизо се разхождала смъртта,
но тя отдавна все край нас се движи,
сега когато срещнах старостта
останаха пак същи мойте грижи...

Когато си отиде старостта
тогава със смъртта ще се пресрещнем
щастливи са онези на света,
които славата нататък ще ги срещне!

Животът ми премина по-красив
от всичко друго, ми се струва!
И аз ще бъда след смъртта щастлив,
защото славата ми вече съществува!