Замислих се, че бързо остарявам,
промени са настъпили и с мен,
не зная още колко ми остава,
тревожен чакам всеки следващ ден!

Замислих се, че бавно си отивам,
бях здрав и силен, всичко бе до тук,
последната си чаша аз изпивам,
усещам, че съм станал вече друг...

За здравето си мисля без тревога,
аз свикнах да съм болен много дни,
да оздравея зная, че не мога,
животът ми поне да продължи!..

Замислих се, че вече си отивам,
а искам да живея още тук
и пак на мойта маса да наливам
от френската бутилка със мавруд...

Каква нелепа малка радост имам,
единствено, че виждам светлина!
Не искам с мене никого да взимам
щом тръгна без посока из града...

По улиците дълго сам ще скитам,
познати нямам живи на света,
за нищо няма никого да питам,
добре, че още виждам светлина!

Аз мислех си, че бавно си отивам,
не искам да си тръгвам за сега,
поглеждам към небето и откривам,
луната свети слабо във нощта...

А аз вървя и на земята гледам,
че има още много светлина,
това е вече хубава победа,
не съм съгласен още да умра!