На моята любима!

Когато те повиках да играем
дойде усмихната и даже насърчена,
бе както винаги красива – то се знае,
изглеждаше по-късно огорчена...

И ти си агресивна като мене,
когато губиш страшно съжаляваш,
за картите отделяш малко време,
но искаш винаги да побеждаваш!

На масата сме седнали отново,
където дилърът ни картите раздава,
отдавна вече всичко е готово,
играта с много нерви продължава!

Но загубата ни не намалява!
Какво ли с тези карти вече става?
И този дилър фигура не дава,
парите да прибира продължава...

Обръщам се към теб и те поглеждам
ядосана си, много си сърдита,
със сигурност аз като теб изглеждам
мълча, играя и не питам!

Не се развиват хубаво нещата
минава бързо час и половина
ядосани прекъсваме играта,
целувам те и ....твоят яд премина!...

София,
08.10. понеделник