На къде ти си тръгнал сега,
с този нежен букет във ръцете?
С тези хубави свежи цветя
ще й грабнеш направо сърцето!..

Тя живее далеч от града,
в малко село, съвсем до гората,
има къща, с градина е тя,
има много цветя на лехата...

Тя обича най-много цветя!
Как добре си проучил нещата,
и на тях много радва се тя,
твойта нова, красива позната!

И ти казва на теб затова,
че си винаги много приятен!
Аз ще бъда по-друга жена,
ставам твоят най-верен приятел!

Колко малко ти трябва сега,
тя е вече на път да се влюби,
ще й кажеш ли малка шега?
Няма нищо с това да загубиш...

После утре – отново цветя!
А букетът е тук, помежду ни
пак с усмивка тя казва това,
но добавя две хубави думи...

Много нежен си винаги с мен,
все по-скъпи ми стават цветята,
утре вече е празничен ден
аз ще дойда със теб до гората....

Във гората, там няма цветя,
но във къщи, в градината има,
тя букета си прави сама,
той й казва: „Чудесно, любима!“

Той го каза случайно това,
но действително тя бе любима....
Изведнъж тя го взе под ръка
в къщи водя те, сандвичи има....

Мина краткият празничен ден,
тя букетът все още държеше,
аз щастлив съм, че ти си до мен,
каза той, както с нея вървеше...

А в градината стана така:
той на нея до край се предаде
и откъсна с едната ръка
малко стръкче, което й даде....

Беше цветето знак за любов,
тя към него след миг се обърна,
той я чакаше, беше готов
и за пръв път сега я прегърна...

Колко много красиви цветя!
Той приказваше нежно със нея,
във очите го гледаше тя
и му каза: „Със теб ще живея!“

...............................

Много време след тях отлетя,
те отдавна живееха двама!...
Тя е тъжна, че той остаря
и цветята, че вече ги няма!...