Посвещавам на ИВА

Когато те видях, за миг изтръпнах!
Най-после срещнал бях жена за мен!
Тогава казах: „Слушай, моя скъпа,
това е най-щастливият ми ден!

Изглеждаш много, много по-различно
от другите жени – това личи,
във тебе ми харесва вече всичко,
особено неповторимите очи!“

Прекрасна си, прекрасна и красива,
за името ти ще се сетя сам!
Чудесно име, мисля беше Ива,
ще го запомня, вече ще го знам!

За себе си кажи ми нещо друго!
Сама ли днес живееш във града?
Или си вече някаква съпруга,
а може би си също със деца?

Не иска Ива нищо да ми каже,
достатъчно, че тя сега е с мен,
в казиното ще бъдем с нея даже
и ще играем карти този ден...

Играем руски покер. Идва вечер
на масата сме повече от час!
„Карета“ няма, няма нищо вече,
какъв ужасен „дилър“ срещу нас....

Играта все пак още продължава,
а Ива е един блестящ играч,
денят полека-лека отминава
и идва бавно есенният здрач!

И през нощта играта се разплете
и двамата сме с карти във ръка,
държим със нея радостни в ръцете
„карета“ две, за пръв път до сега!...

А картите отново се раздават,
отново две „карета“ има в нас,
най-често тук не разрешават,
но скачам, и целувам Ива аз!

Щастливи сме защото сме богати,
на масата банкноти – куп голям,
аз Ива до вратата я изпратих,
останах с моето богатство сам!

Останах сам и бях страхотно тъжен,
без Ива ще е страшно скучно тук,
но да мълча в казиното бях длъжен,
защото тя отиваше при друг!...