Какво ти пречи щом си вече с мен,
да казваш, че съм твоят мъж любим!
нали сме с тебе всеки божи ден,
макар, че още заедно не спим?..

Това са вече само наши грижи,
кога ще купим общото легло!
Въпросът някой ден ще се придвижи,
ще кажеш ти, кога ще бъде то!

А същото се случва и със мен!
Ти си единствената ми любима!
Нали сме двама с тебе всеки ден,
аз зная, че отново чувства има!

Но ние се тревожим пак за нас,
какви сме с теб, не сме ли още чужди?
Понякога ти казвам нежно аз,
че двамата един на друг сме нужни!

Аз мисля, че се срещнахме по-късно
отколкото било е най-добре!
Но любовта ни, кой ще я прекъсне?
Не може никой вече да я спре!

Народът често нещо друго казва:
„Родени сме със теб един за друг“!..
Но никой няма право да разказва,
какво ще ни се случи още тук!

Приятелство прекрасно се получи
по-близки ставахме след всеки ден,
Аз влюбих се във теб, така се случи,
поисках да си винаги до мен...

Ти въздържа се, дума пак не каза,
но с поглед отговори ми сега!
А погледът ти ясно ми показа,
че ти ще бъдеш моята жена!

Така нещата вече се подреждат,
полека–лека всичко се разбра,
във мен роди се истинска надежда,
животът си, че с теб ще споделя!

А може би и ти така го мислиш!
Не знам...ти си затворена жена!
Но сигурен съм, че и ти го искаш,
за мен да си единствена една!

Такава си! Единствена една!
И само с мен ти трябва да се хванеш!
Ще кажа пак, любимата жена,
аз зная, че при мене ще остане!