Обаждах се доскоро доста често
но ти със нещо странно ме смущаваш,
аз свързвам се със тебе много лесно,
но разговорът ти го отклоняваш!....

Ти винаги ме питаш дали може,
по-късно да се чуем пак отново
това обаче мене ме тревожи,
защото е за мене нещо ново!...

С две думи разговорът не приемаш,
не можеш нищо друго да ми кажеш,
не зная аз дали не се превземаш,
по-късно казваш, че ще се обадиш...

Разбира се, забравяш, че те търсих,
забравяш да ми звъннеш и във къщи,
измина време, работата свърших,
а ти ми казваш пак едно и също!

Опитвам да говорим доста често,
но повече ще спра да се обаждам,
едно поне аз правя много лесно
на никой не обичам да досаждам...

Щом си забравила, че аз те търся,
не искам да изглеждам невъзпитан,
аз казвам две-три думи много бързо,
за нищо повече не те запитвам!

Забравила си мисля как се казвам,
и друго си забравила за мене,
аз няма свойта личност да доказвам,
но ПОВЕЧЕ за тебе нямам време!....

Разбра, че вече спрях да се обаждам,
защото ти не знаеш с кой говориш,
опитвам се към теб да се нагаждам,
но ти не можеш да ми отговориш!

Разбра, че ти не ме интересуваш,
и мисли не е нужно да разменям,
със хора като теб не се шегувам
и много бързо с други ги заменям!...