Аз казах ти, че вече съм бездомен,
че нямам доход, нито даже лев,
за теб аз съм останал като спомен
и вече ти дружиш със своя шеф...

Приятели били сме със години,
от мене вече нямаш интерес,
не е удобно чак да ме отминеш,
но всичко е различно вече днес...

Приятели ли? Колко интересно!
С какво ли си ми длъжна в този свят?
Били сме заедно с теб много често,
добре си поживяхме в този град!...

Сега разбирам искаш да помагам,
дали не си изпаднала в беда?
От шефа ти какво ти се полага,
на този свят е всичко със цена?...

Подкрепата днес много скъпо струва,
приятели сега сте, затова
той днес за тебе всичко ще купува,
каквото ти е нужно на света!

В живота често и това се случва,
единият дори да бъде зле,
подкрепа да не може да получи,
зависи кой какво ще му даде!..

И аз не мога с нищо да помогна,
не се и сещам, бързам пак напред,
все някога бих искал да те трогна,
но много съм със работа зает!....

От шефа си подкрепа ти поискай
това са ежедневните неща,
той може да направи както искаш,
защото се е влюбил в теб сега!