Ти си спомняш, как с кораб пътуваш
в онзи бурен и сив океан,
на вълните защо се любуваш?
Гледка страшна и вятър голям...

А до теб само аз днес пътувам
и се радвам, щастлива си ти,
и за първи път аз те целувам
и се сещам за мойте мечти....

На палубата ние сме двама,
лошо време, прегръщам те аз,
а пък другите, вече ги няма,
долу в хола приказват за нас...

Изведнъж нещо с кораба става.
Той се сблъсква с гигантски айсберг!
Страшна паника бързо настава,
спускат лодки за всеки човек...

Аз единствен до теб се вълнувам
и те грабвам за миг за ръка,
в океана със тебе ще плувам,
няма лодки за нас до сега!

А вълните са страшни и силни,
всички лодки се счупиха тук,
и жени, и мъже са безсилни,
няма как да разчиташ на друг!

Има много удавени хора,
само аз съм те грабнал и теб
и достигам след страшна умора,
остров малък, изникнал отпред....

И така, ето как те спасявам,
но без дрехи сме и без храна,
все пак само със теб оживявам,
ти ми стана любима жена!!!

А на другият ден се събуждам
и си спомням за тези неща,
как любимата имаше нужда
и от мене спасена бе тя!

Тук живяхме към две-три години,
а на острова бяхме сами,
жалко, времето бавно измина,
бяхме голи и с дълги коси....

И случайно друг кораб пристигна
и видяха ни нас на брега,
бързо помощ на острова стигна,
оживяхме отново сега!

Отлетяха над десет години
на любимата станах съпруг,
а над нас небесата са сини
и щастливи живеем пак тук...

Този остров така придобихме,
беше спомен страхотен за нас,
милиони със нея платихме,
също собственик станах и аз!

А в светът се разбра този случай
и за мен питат: „Жив ли е той?“
Те не знаят какво ни се случи,
но повтаряха: „Ти си герой!“

Ще ви кажа със две думи прости,
проявихме със нея кураж,
някой ден ни елате на гости,
да разгледате островът наш!