Знам, че хората вече се сещат,
че различна е днес любовта ни,
че различни са нашите срещи,
и че никой не казва: „Любими!“

Знам, че хората вече се сещат,
че живеем във новото време,
безразлични към нашите срещи,
със сърца като зима студени!...

Знам, че хората вече усещат,
че отдавна са чужди и хладни
и на техните следващи срещи
ще останат до извора жадни?

Но дали някой вече се сеща,
че назад няма как да се върне!
Щом любимата той ще посреща,
трябва нея поне да прегърне...

Всички хора когато се срещат
още мислят, че те са различни,
но със много тъга се досещат,
че еднакви са станали всички!

Няма вече да бъдем различни
щом еднакви сме станали всички,
няма вече да мислим различно,
няма вече да казваме всичко!

Ще останем добре подредени,
като в нов магазин манекени,
без живот ще стоим в магазина,
ще мълчим зад онази витрина!

Аз не знам дали някой се сеща,
че в живота е друг, по-различен,
любовта си не знам как усеща,
но прилича ужасно на всички!