Остарявам и ставам досаден
и съм много учуден от мен,
аз не съм за тревоги създаден,
не очаквам аз грижи през ден!

Остарях и започнах по-често
да се бъркам във разни неща,
да съм все недоволен е лесно,
просто казвам, че не е така!

Днес от здравето първо започвам,
всеки ясно разбира това,
към лекарствата аз се насочвам
колко скъпи и те са сега.

Също колко пари вече взима,
моят лекар за среща дори,
зная често проблеми че има,
щом се плащат за здраве пари!

От късмета си аз се оплаквам,
всичко лошо за мене върви,
аз ядосвам се даже щом чакам
да получа във заем пари...

Аз оплаквам се пак от краката,
как треперят и как ме болят,
аз не мога да карам колата,
чакам своят шофьор всеки път!

Аз оплаквам се пак от гръбнака,
тези прешлени страшно болят,
наведа ли се, костите тракат,
тези кости едва ме държат!

Сериозно аз пак се оплаквам,
че парите си аз съм „изял“,
всичко свърши, заплата не чакам,
за храна всичко вече съм дал!

На „Близу“ трябва вече да плащам,
телевизия и ИНТЕРНЕТ,
моя стара съседка изпращам,
да постави нещата във ред!....

Мойте тайни тя вече ги знае,
казвам аз, че съм много зает
ще плати всичко тя, то се знае,
пак ще имам в домът ИНТЕРНЕТ...

Нещо пак ме боли постоянно,
аз едва се придвижвам напред
и късмет вече нямам отдавна,
а къде ли е моят късмет?

Много мразя прибързани срещи,
много бързо така остарях,
да живея сега не е лесно,
много жалко, че пак обеднях!

Имам някаква близка роднина
даже спи с телефона в ръка,
„Всичко вярвам, добре, че премина!“
тя ми казва най-често това!

А какво е, което премина,
после дълго запитвам се аз?
Тя желае така да отмине,
някой сложен въпрос между нас!

Много глупава стара роднина
все разпитва с ужасния глас!
Отърва се мъжът й, замина!
Аз го казвам това между нас!

Всички мои приятели стари,
ме зарязоха щом обеднях,
нали бяхме чудесни другари,
нямам вече аз място при тях!

И сега и от тях се оплаквам,
но тежи ми, че вече съм сам,
не че нещо различно очаквам,
нямам вече за себе си план!

Този план или тази програма
ще зависят от друг интерес,
ако полза от мен вече няма
няма среща да има и днес!...

Аз оплаквам се, че съм закъсал
със проблемът наречен „пари“,
мойте дипломи трябва да скъсам,
те ненужни са вече дори....

Аз оплаквам се и от жена си,
тя намери любовник богат
всички знаем, че те са глупаци
но с влияние в нашият град...

Аз оплаквам се и от бюрото,
там работя, изкарвам пари,
а заплатата не е висока
със стотинки се плаща дори....

Имам още десетки проблеми
мога аз да ги включа и тях,
нерешими са моите теми,
най-накрая това го разбрах!

Трябва някой човек да пристигне,
който може животът да спре,
всички други така ще настигна,
но едва ли ще съм по-добре!

С други мисли сега ще завърша,
този разказ драстичен и зъл,
ще стоя вече повече в къщи,
който дойде – „добре е дошъл!“

Но да дойде със нещо за мене,
със подарък и с много пари,
да се върне пак старото време,
на любов и красиви жени!