Човек когато лошо остарява,
тогава неотменно той решава,
най-после да си легне там, във гроба,
да спре да казва:“Повече не мога!“

Във този ден той никой не обича
и никаква жена не го привлича,
все още помни своите тревоги
и пак повтаря: „Повече не мога!“

Не може ли? Какво ли го тревожи?
Товари ли пренася, че не може?
Отминали са толкова години,
но явно няма никакви причини!

Човек когато лошо остарява,
за него нищо друго не остава,
освен да се оттегли той от всичко,
внимателно, възможно най-тактично!

Човек когато лошо остарява,
за всичко може той да съжалява,
защото както често грешки прави,
не може с нищо той да ги поправи!

Кога човекът лошо остарява?
Когато често той се разболява,
когато лев във джоба не остава,
когато е потънал във забрава!

Кога човек приятно остарява?
Такава тема днес не съществува!
Днес никой затова не се надява
че старостта по-малко ще му струва!

Човекът неприятно остарява!
И всеки трябва много да внимава,
не може нищо друго да се случи
и нещо по-добро да се получи!

Човек когато лошо остарява,
животът много трудно продължава,
защото старостта е много тежка,
след нея идват грешка подир грешка!

Така, че както искаш остарявай,
щом дишаш още, още се надявай!
На старостта не мога да завиждам,
не искам, че пристига да я виждам!