Това стихотворение не е посветено на никого.
То е измислено и се отнася до всички, които
обичат, но не получават реципрочност.
Тогава вече е много тъжно, нали?

Не искам повече със нея да се срещам!
Взаимност като няма в любовта
аз длъжен съм поне да се досещам,
че в мене няма да се влюби тя!

В живота става често неприятно!
Единият се движи сам по своя път,
отдавна той е влюбен вероятно,
но с нея заедно не могат да вървят!

Единият е пълен с нежни чувства,
а другият студено се държи,
да можеш да обичаш е изкуство
което много често ти тежи!

Аз срещам те и зная, че не искаш
ти моята любов да разбереш
в живота любовта не се разисква,
щом има я, не можеш да я спреш!

Но ако любовта не съществува,
каквото да направиш нямаш шанс
ти чувал си любов, че се купува,
неприложим е тук познатият нюанс....

Доволен никога ти няма да останеш,
щом влюбен си, а тя обича друг
и както и нещата да подхванеш,
успехи няма да постигнеш тук!

Не искам повече със нея да се срещам!
Разбирам колко тежко е това
да бъдеш влюбен и да се досещаш,
че няма как със теб да бъде тя!