Цяла нощ съм над мойто бюро,
и да пиша за теб се опитвам,
но ми трябва да зная едно,
и за него отново ще питам!

Ти обичаш ли някой, не знам,
как ще пиша за тебе тогава?
Без любов всеки чувства се сам,
нищо по-интересно не става!

Аз харесвам те, знаеш нали?
Затова искам с теб да се срещам,
всичко мен от любов ме боли,
цял живот ли това ще усещам?

Всеки ден сме със теб до сега,
но след шест вече ти ме напускаш,
казваш някаква малка шега
и ми даваш „въздушна целувка“!

Ти отиваш при онзи човек,
който аз не познавам, но мразя,
не е редно във двайстият век
да живее човек със омраза!

Всеки мъж има някакъв ход
щом желае да бъде с жената,
той предлага по-хубав живот,
за да легне със нея в кревата!...

Ако в него си влюбена ти,
и това не върви да похваля!
Ще те лъже с различни мечти,
но ще има и бърза раздяла!

„Кой обичаш, кажи ми сега?“
Аз да пиша ще седна тогава,
любовта не е просто шега,
всичко тя на човека му дава!

Щом не казваш и дума на мен,
този разговор нека приключи!
Ще се срещнем пак в някой друг ден,
може нещо със нас да се случи!