Това стихотворение посвещавам
на една жена, която харесвам, но
не обичам!

Харесвам аз това, че си капризна,
дори когато искаш секс, не казваш,
а мълчаливо сваляш свойта риза
и без бельо ти гола се показваш!

Капризният не се съобразява
с останалите хора или с друго,
такъв човек за миг не се смущава
той мисли, че в живота прави чудо!

Не съществуват вече чудесата,
капризният човек е в груба грешка
той мисли, че е всичко на земята,
а всъщност и съдбата му е тежка!...

Капризният човек едно ще иска,
а после с друго нещо го променя,
за нищо и за никого не мисли,
и всичко обещано се отменя...

Защо харесвам аз, че си капризна?
Защото щом със всички си такава,
и с мене няма ти да си прецизна,
и няма нищо да ме задължава!!