Какво като съм влюбен в теб безумно?
Отдавна виждам, че ме подозираш,
но се отнасяш с мене много умно
и казваш, че от чувства не разбираш!

Естествено държиш се с мен прилично,
но близостта със мене не обичаш
и често реагираш най-различно,
не ме отблъскваш, нито ме привличаш!

Държиш се подозрително и тежко,
пропускаш думи и дори въпроси,
към мен запазваш всичко най-човешко,
но мразиш, че от теб любов се проси!

А аз те гледам със очи засмени,
не се преструвам, просто ти се радвам,
но в теб откривам винаги промени,
не ме обичаш, нито аз ти трябвам!

Опитвам се да променя нещата,
опасно е със някой да се хванеш,
във теб живее истински жената
ще бъде трудно ако с друг останеш!

Със теб сме заедно по два-три часа,
седим един до друг и не говорим,
за покера приготвят нова маса
и само с дилърите често спорим...

Когато ти в играта побеждаваш
парите си прибираш, бързо ставаш,
на масата самичък ме оставяш
и тръгваш си, дори не ме познаваш...

Във себе си дълбоко се затваряш,
такава се държиш от дълго време,
на тръгване един въпрос отваряш,
че утре ще играеш пак със мене....

И ето ни и близки, и далечни,
за покера аз знам, че ме приемаш,
но във живота имаме засечки,
ти нито нещо даваш, нито вземаш!

А ето, че съм влюбен аз безумно,
ще кажеш ти: „На всичкото отгоре!“
Държа се много често остроумно,
но нищо и това не ти говори!

А очевидно помежду ни нещо има
но любовта сърцето си не дава!
И ти си все така непоправима,
дистанцията просто не забравяш!

Така ще минат сигурно години
ще бъде покерът със времето забравен,
над нас небето пак ще бъде синьо,
но аз от теб ще бъде изоставен!

...................................

Не искам да си тръгвам твърде рано!
Отново искам нещо да опитам....
Аз цяла нощ при тебе ще остана,
„Защо не ме обичаш?“ – да те питам!