До днес със теб едва веднъж преспахме,
тогава мислех, че ще полудея,
неповторимо нещо изживяхме
и аз си казах: „Вече ще съм с нея!“

Тя бе заета, имаше семейство,
а влюбихме се просто ненадейно,
един съпруг там винаги ти действа,
но аз забравях тази тайна нейна!

Бях чувал и бях виждал твърде много,
как хората се влюбват, но се сдържат,
животът те осъжда често строго,
и двамата за нещо щом се лъжат...

Но тя на мен ми каза вече всичко!
Обичахме се явно откровено,
в живота стана много по-различно,
в душите ни не беше тъй студено!

Когато двамата за първи път преспахме
събудихме се страшно уморени
един до друг със часове лежахме,
една любов и всичко тя отне ни!

Аз казах някога, че вече ще съм с нея!
Сега с любимата най-често се събуждам!
За нищо повече аз вече не копнея,
от нея само имам страшна нужда!