Представих си, че вече съм умрял,
в ковчега съм аз вместо във леглото,
свещеникът до мен е остарял,
започва след минути опелото....

Покрит съм със естествени цветя,
ръцете ми на кръст са над корема,
най-близо до ковчега пак е тя,
но тя е нервна, губи ценно време!

Това е мойта, първата жена,
пристигнала е всички да я видят,
макар и след развода тук е тя,
ако я няма, да не я обидят!

И другите роднини са дошли
едни се радват, другите ме мразят
роднините са често много зли,
най-хубаво е други да те пазят!

Погребаха ме! Всичко е наред,
сега лежа доволен под земята,
навсякъде с години бях напред,
последен аз дойдох на небесата....

Животът ми до тук не беше лек!
Но въпреки това съм му се радвал...
Сега лежа във новият ковчег,
и сещам се за втората си сватба....

А втората жена до мен умря,
единствено аз нея съм обичал,
животът ми тогава просто спря,
угрижен бях, на нищо не приличах!

Сега отсъствам вече от света!
Кавгите и проблемите ги няма!
Аз нямам близки хора и жена,
това е мойта мъка най-голяма!

Край гроба не минава никой тук
и явно, че напълно съм забравен,
а бях за пример аз като съпруг,
чаровен бях, и честен, и забавен!

Това е моят разказ за смъртта,
за мене и за моите жени!
Не искам да напусна аз света,
аз знам, че имам още много дни!

Не свършва лесно сладкият живот!
Но аз на никой днес не се обаждам!
Играя в кафенето бридж-белот,
със непознати, без да им досаждам!

Представих си, че вече съм умрял,
а всъщност аз съм жив, но остарявам,
не зная как до тука съм живял,
но мисля, че сега се подмладявам!

..................................

Понякога на мен ми става жал!
Не ми върви в живота и това е!
Не е ли по-добре да съм умрял?
Да бъде жив и здрав днес всеки знае!

Кое е по добре – да си умрял,
или да бъдеш още време жив?
Умреш ли ти изглеждаш на заспал,
а жив, ако изглеждаш на щастлив!