Аз мисля, че казва се ИВА
жената в която се влюбих,
все още е много красива,
умът си по нея изгубих...
От сутрин държа телефона,
но ИВА е малко сърдита,
изправен стоя на балкона
а мойто дете пак ме пита
на кой всеки ден се обаждаш?
А аз отговарям: „Любима,
не виждаш ли, ти ми досаждаш!
Една непозната аз имам,
на нея звъня сутрин рано!“
„Щом тя е за теб непозната,
защо й звъниш непрестанно?“
„Аз искам да стане позната,
при нея да спя постоянно,
да бъда по-близък с жената,
защото се влюбих отдавна!“
Говорих набързо с детето,
че тръгвам да търся пак Ива,
но вятър и дъжд от небето
отново със гръм се изливат!

Детето го скрих на балкона,
дъждът заваля с нова сила,
подгизна ми даже балтона,
а ИВА се беше укрила!
През локвите газих и тичах,
аз ИВА реших да открия,
единствено нея обичах
и с нея през ден се развличах!!
Започнах от студ да треперя,
но ИВА ми беше в душата,
аз знаех, че сам ще намеря,
къде се е скрила жената!
В казиното беше студено,
а ИВА играеше покер,
жетоните бяха зелени,
на масата имаше „жокер“,
изправих се там мълчаливо
и гледах играта жестока,
победа аз исках за ИВА,
направи тя кента висока
и грабна печалба голяма!
Едва ме видя тя тогава
попита защо тук ме няма,
играта си тя продължава,
със нея днес бил е късмета!!
Така, че в играта проклета,
отново тя пак побеждава,
парите платиха на ИВА
така стана тя по-красива!

Денят ми най-после приключи
а после се включих в играта,
по-късно така ми се случи
и аз, че получих заплата!!

„Довиждане“ вече ви казвам,
напускам студената зала,
банкнотите аз не показвам
със тях съм напълнил чувала,
помагам на ИВА с парите,
защото съм верен приятел,
защото съм нежен с жените
и винаги много приятен!