Аз често й звъня и с нея имам среща,
когато тя пристигне, запълва ми денят,
започваме играта и тя до мен се сеща,
че няма да се случи, със друг да се сменя!..

Аз трябва да остана до нея във играта,
не толкова защото, въпрос е на игра,
а друго е когато е влюбена жената
от мен да има нужда, респект да има тя....

И аз седя до нея, играя, но я търся,
когато я погледна се радвам, че е тя,
и с няколко шеги тогава аз я свързвам
не само със играта и с нейните неща...

Играта отминава, спечелили сме нещо,
но аз съм недоволен, тя пак седи сама,
предлагам й тогава една подобна среща
и тръгваме отново към други казина...

С какво това ме радва, когато я обичам,
тя мене ме разбира, тя е една жена,
но аз не зная вече, с какво да я привличам
не само във играта, но също в любовта...

А аз обичам нея, но мен не ме обичат,
забравям любовта си във някаква игра
и който ме познава, ми казва, да отричам,
че имам вместо всички нерадостна съдба!

Аз често й звъня и с нея имам среща,
в казиното щом дойде усмихва ми се тя,
аз гледам я отсреща и влюбен я посрещам,
но близостта ни свършва след първата игра!