Аз бях юрист, но вече съм поет,
избрах едно от силните изкуства,
подробно там описваш ред по ред,
във любовта най-силните си чувства!

Не знам дали за теб изглеждам стар
и нямаш вяра в мойте силни чувства,
годините не са голям товар,
любов когато правиш и изкуство!

Изкуството е моят скрит талант,
а любовта е страшното ми бреме,
не трябва да остана неразбран,
аз искам с теб да бъда много време!

Дори да съм по-малко талантлив,
каквото правя аз за тебе мисля,
написвам ти един куплет красив
и после да те видя само искам!

Аз искам с теб куплетът да разисквам,
във него става дума за любов,
какво ще кажеш ако аз поискам,
да избереш със мене пътят нов?

Аз видя ли те, грабват ме мечтите,
тогава вече ставам неспокоен,
не знам дали за мен си пазиш дните,
не искам от любов да съм разстроен!

Така, че има само две неща,
към теб които имам като чувство!
Най-първото остава любовта,
а после идва моето изкуство....

Доволна ли си? Само две неща!
дали не ти изглеждат твърде малко?
Ако не им разбираш същността,
наистина тогава ще е жалко!...