Едно ново стихотворение
посветено на ИВА и на на-
шето приятелство

Не съм ти писал стихове отдавна,
но сигурен съм още, че не „страдаш“,
мечтата ми за кариера славна
и мойте стихове не ти допадат!

А може би не се интересуваш,
от моите усилия и чувства,
на всичко друго лесно се любуваш,
от моята поезия не вкусваш!

Не съм ти писал стихове отдавна
дали пак ще пропиша аз не зная,
ти иначе си умна и забавна,
но аз да те измъчвам не желая!

Аз мислех, че щастлива ще останеш
от книгите, за теб които писах
и разговор със мене ще подхванеш
какво ли да ти кажа още исках!

Обърна гръб, забрави ги творбите,
на някакъв си шкаф в едно казино,
напълниха чистачките торбите
и в кофите боклукът ги зарина!

Не ти се сърдя нито за минута,
по-важно е какво ти предпочиташ,
най-лошото е да четеш от скука,
и после за нещата да ме питаш!

Не съм ти писал стихове отдавна,
и няма да ти пиша, ти разбираш,
във мен роди се тази мисъл бавно,
че нищо интересно не намираш!

Край стиховете, също мойта личност,
ти никога докрай не одобряваш,
ти всеки ден ме гледаш най-различно,
но никога не ми се възхищаваш!

И въпреки това аз те обичам,
но жалко е, че много си далечна
аз трябва всеки ден да се заричам,
че мойта обич няма да е вечна!