Най-после съм седемдесет и седем!
Мълча сега със поглед леден,
намръщен съм, с омраза гледам,
дали изглеждам неугледен?

Не вярвах, че до тук ще стигна!
Не вярвах, че ще дойде старост!
Аз цяла нощ сега не мигвам,
защото пълен съм със ярост!....

Аз вече много път изминах,
но ето, че се вижда краят,
кога от тук ще си замина,
не искам даже да го зная.!...

Не мога нищо да направя,
аз ходя със бастун в ръката,
аз борих се със лошо здраве,
така, че тъжни са нещата!

Не бързам още за небето,
дали ще ме приемат в рая?
Ще ме изпратят някъде, където
човек не може да мечтае?

....................................

Най-после съм седемдесет и седем!
Да стигна сто е невъзможно!
Не искам аз да съм последен,
а пръв да бъда пак е сложно!...