Аз станах на седемдесет и осем,
това е вече възрастен човек,
от днес животът ми „виси на косъм“
и няма да е весел, нито лек!

Годините ми доста натежават,
по-друго е да бъдеш здрав и млад,
нещата затова ме натъжават,
защото няма връщане назад!

На моите приятели е лесно,
подхвърлят, че изглеждам младолик,
но снимките, които правят често,
съм скрил от всички в запечатан плик!

Освен това, аз много се ядосвам,
че бързах да вървя напред!
Да бъдеш на седемдесет и осем,
за друго място чакаш вече ред!

Във краят на живота се намирам,
ще търся скоро „вечното место“,
човек е най-разумно да умира,
когато е навършил вече сто!!

Навърших аз седемдесет и осем,
не чувствам, че съм възрастен човек!
Дори животът да „виси на косъм“,
ще издържа до следващия век!