Жените търсят някаква победа
когато срещнат някой влюбен мъж,
излишно е, и смешно е да гледаш
как искат да командват неведнъж...

Безспорно, че капризни са жените,
щом имат нужди, най-добре личи,
най-много се харесват те с парите,
усмихват се с най-топлите очи....

И аз се срещнах със една позната,
която търсеше приятел като мен,
приятна и красива бе жената,
с живот най-пълноценно уреден...

Не бях във нея аз изобщо влюбен,
случайно стана срещата за мен,
човек не е разумен, нито умен,
жени, когато търси всеки ден!

Аз срещнах я, тя се зарадва много
една добре изглеждаща жена,
погледна ме с усмивка, после строго,
не знаеше какво да прави тя!

На този поглед също отговорих,
започнах да я гледам с топлина,
но сейфът си за нея не отворих
макар, че исках същата жена!

Обичаше разходки тя да правим
по скъпите бутици на града,
тя казваше, че няма да се бавим,
щом пробваше различните неща!

Но нищо аз не исках да закупим!
„Харесва ли ти?“ – питаше ме тя!
„Аз мисля някой друг път да го купим!“
Два часа се обсъждаше това!

Изминаха три месеца! Тогава
нещата се смениха изведнъж!
Жената спря и нежност да ми дава,
и нямах общо с нея като мъж!

Жената спря да ми предлага срещи
отказваше ми всичко тя на мен,
разбира се, че лесно се досещах
защо се крие в следващия ден?

Ревниво съм си пазил аз парите,
жената много лесно го разбра,
не харча аз за нищо по жените,
не знам дали е тактика добра!

Три месеца, и ето свърши всичко,
аз знам защо се дръпна изведнъж!
Приятелството стана по-различно,
скъперник бил съм често като мъж!

Не казахме защо се разделихме,
разбрах, че няма помежду ни друг,
но мълчаливо двамата решихме,
на любовта, че беше краят тук!

Без продължение останаха нещата!
Не съжалявах много за това!
Разбра се, че не бе за мен жената,
спасявах се от нея за сега!