„Къде изчезна, мила моя пак?
С любовника си нов ли се заплесна?“
Потънахте във есенния мрак,
да бъдете сами е много лесно!

Изчезвате набързо от света
укривате се, бягате от всички,
със вас остава само любовта,
нещата са тогава по-различни!

Минават после десетина дни
отново появяваш се, любима,
такива са модерните жени
по няколко любовника си имат!

И после пак, изчезваш от света
със другият сега делиш кревата,
по-дълга е през есента нощта,
така се чувства най-добре жената!

Минават още десетина дни,
отново ти в града се появяваш,
обаждаш ми се: „Я, край мен мини,
не ме ли виждаш, лесно ме забравяш!“..

И ето ме до тебе този път,
цял месец вече нямали сме срещи,
голяма работа, нещата си вървят,
прегръдките са все така горещи!

И после пак с любовника си ти!
Веднъж на месец само си до мене!
Объркаха се моите мечти,
живея явно в много лошо време!