начало | биографични данни | интервюта | поезия | за контакт

 
 
ПОЕЗИЯ: Книга 32: ОСЕМДЕСЕТ ГОДИНИ

Днес съм вече на осемдесет!
Виждат ми се твърде много...
Тя върви пред мен, напред,
аз след нея бавно ходя.....

Аз съм вече остарял,
в сметките това не слагам,
но съм жив, не съм умрял,
със бастуна си помагам!

Тази възраст кой достига?
Мислех, че е невъзможно....
Малко хора ще ме стигнат,
днес това е доста сложно!

Аз не вярвах на съдбата,
но съдбата ми умее!
Рядко може на земята,
толкова да се живее!....

Аз съм жизнен и младея,
нищо, че се уморявам,
днес със нея аз живея
и чудесно се представям!

Може да съм стар, но още
искам да се забавлявам!
Колко дни и колко нощи,
младите без дъх оставям!

В мойто старо огледало,
се оглеждам и се смея!
Пак ми се е доживяло,
ще танцувам пак със нея!

Дискотеката не спира,
мои песни даже пускат,
там със всички се разбирам,
старци тук не се допускат!...

.............................

Нещо тя веднъж ми каза,
че дошъл съм тук нарочно,
още млад да се покажа,
но местото не е точно!

И след танците веднага
трябвало да си отивам,
възрастните да си лягат
трябва дълго да почиват!

Знам, че възрастните хора,
трябва много да се пазят,
не понасяли умора,
доктори това го казват!

Пазя се, не се отпускам,
рано е да се умира,
предпочитам нещо вкусно,
сандвич с шунка, с чаша бира!

..............................

Аз разказах ли шегата?
Някакъв си остарявал
и със болки във краката,
все пак сутрин рано ставал....

Друг се буди за закуска!
Болки ако не усеща,
във леглото се отпуска,
че умира се досеща!...

Ако нямаш болки вече
нещо лошо значи става,
ще пътуваш на далече,
там завинаги оставаш!

Ако сутрин с болки ставаш,
явно е, че остаряваш,
нищо, че не оздравяваш,
но си жив и се надяваш!

Аз съм на осемдесет!
Секс не правя вече лесно,
казвам им, че съм зает,
а зает съм много често!

Свършиха ми се шегите
и сега какво ще стане?
С нея искам да поскитам,
цял следобед, но е рано!!!

С мен каквото и да става
мисля си, че я обичам!
Вярно е, че остарявам,
но все още я привличам!

Гр.София, 26.02.2019 год.

book 32
 
       
  © 2020 Асен Ошанов. Всички права запазени. създаден от ablen