Отдавна вече хората измряха!

Най-близките приятели измряха,
от миналото нищо не остана,
какви незабравими срещи бяха,
в онази сграда, горе на тавана!

Тогава бях все още много млад,
а с моите приятели прекрасни,
известни бяхме в столичният град,
но нашата компания нарастна,
така, че много трудно вече стана
да се събираме там горе на тавана,
където наш приятел бе живял,
не малко време, няколко години
и всеки искаше от там да мине,
преди във къщи да се е прибрал!
Когато късно вечер се прибира,
купуваше си всеки малко бира,
пристигаше задъхан на тавана
компанията тука бе събрана,
а друго е нощта да се изкара,
до сутринта с компанията стара!

В тавана беше всичко много скромно
приятелството ни тогава бе огромно
и знаехме,това че е гнездото,
където всеки може да потропа!

Аз там донасях пълни дамаджани,
за хапването нямаше покани
и все едно, че гледахме на кино
как пиехме по десет литра вино
и който идва имаше си място,
понякога му беше малко тясно,
но приказките весело вървяха,
приятелите тук все още бяха!

Безгрижни бяхме , бяхме все студенти,
помагахме си в тежките моменти,
познавахме професорите стари
и учихме от техните буквари!
Изкараме ли изпитите трудни,
празнувахме веднага като луди,
нахлувахме в различни дискотеки,
заливахме се със напитки леки,
танцувахме до сутрин неуморно
и беше във душите ни просторно!

Приятелството беше сериозно,
предателството беше много грозно,
за нас приятелството беше всичко,
не пречеше, че мислихме различно!
Приятелството ни вървеше лесно,
защото ние виждахме се често
и правилата бяха ни известни:
най-важното да бъдем много честни!

Намираха се също помежду ни
момичета красиви, но и умни,
събирахме тогава скромни суми,
купувахме лалета и парфюми,
говорехме им с много нежни думи
облечени в изгладени костюми!

И се държахме винаги любезно,
да си добре възпитан е полезно,
понеже често влюбвахме се силно,
показвахме, че се държим стабилно,
но въпреки, че бяхме сладкодумни,
стотици пъти бяхме неразумни!....

На този свят един ден всичко свършва
и „сладкият живот“ и той привършва,
започваш работа където падне,
доволен си, но само „ден до пладне“
натрупват се и първите ти грижи,
животът по-различно ще се движи,
приятелството става трудна тема,
за друго просто няма вече време,
а грижите ни лесно ни разделят,
освен за кратки срещи във неделя!!

Небето е все тъй прекрасно синьо,
но вече сме в напреднали години,
не сме все още много остаряли,
но част от своя път сме извървяли!

Различен път, за хора най-различни,
но днес не са доволни вече всички,
един расте, богатство получава,
на други „черна котка път минава“,
един е силен, във властта е влезнал,
а други от затвора е излезнал!...

Съдба различна, за едни прекрасна,
за други неприятна и опасна,
на някой са се сбъднали мечтите,
по улиците друг пиян залита,
а всички бяхме тези чисти хора,
които само младостта сближава,
но ето, идва първата умора
и нищо като хората не става,
защото няма чувства и опора!

Нататък нещо много лошо стана,
с приятелят, човекът от тавана,
той с нещо във живота се захвана
и даже болест някаква го хвана...
Нуждаеше се явно от подкрепа,
но случката бе тъжна и нелепа,
онези всички там които бяха,
които пиха, ядоха и пяха,
научиха добре какво се случи,
но нищо повече не се получи!

Един приятел мисля, че се трогна
единствен той на него му помогна,
забравен беше пътят до тавана
защото всеки своят път захвана,
сърцето на приятелят престана
и той умря самичък на тавана!

Тогава вече имахме проблеми
и грижите ни бяха по-големи,
и всеки си е гледал интереса,
след всяка сцена има и завеса
животът често става на театър,
в душата ти нахлува леден вятър!

Които оцеляхме днес сме стари,
но вече няма истински другари,
аз спомних си сега за мойта младост,
която днес е сбръчкана от старост,
и мисля си, кое по-тъжно стана,
че от живота малко ни остана
или че има спомен от тавана,
превърнал се в неизлечима рана?

Не искам да обсъждам пак живота,
защото всичко стана много сложно,
аз сам живея често без охота,
да бъдеш друг е просто невъзможно!

Останалите правим кратки срещи,
но вече сме и бедни, и е жалко,
във кръчмата позната ни посрещат,
набързо пием, хапваме по малко!

Аз разказа си вече ще прекъсна,
до тук, защото всичко стана ясно!
За моите приятели прекрасни,
които никога аз няма да забравя,
цветя красиви утре ще откъсна,
на тяхните гробове да оставя.