Когато старостта при нас пристига,
тогава младостта дисаги вдига,
понася ги за някого от тука,
оставя ги за бедни до боклука!

Ти тръгваш си отново, лоша старост,
дисагите зарязваш и от слабост,
не можеш ти да носиш вече тежко
защото става с тебе друго нещо,
наричаш го: „Аз просто остарявам!“
Безпомощен то често те оставя!

Ти тръгваш пак, но крачиш по-полека,
известно е, променя се човека,
а явно, че за никъде не бързаш
и само старостта сега те свързва,
със следващите дни, но ти се дразниш,
защото ти ужасно тях ги мразиш,
със всичките очаквани проблеми,
на старостта със глупавите теми,
в които днес каквото да се прави
ти пак си без пари и търсиш здраве!

Така за тебе времето минава
и само старостта със теб остава,
човек до там достига бързо вече,
а краят не е толкова далече!

Когато идва краят, не разбираш,
че някакво спокойствие намираш,
по тази тема никого не питаш
и казваш, че животът предпочиташ.....

И няма как, животът си отива,
на хората той често се присмива,
че нещо те от него са желали,
а нищо повече не са разбрали!
Ти казваш си, животът не е кратък,
спокойно ще вървя и по-нататък
но всичкото това те заблуждава,
животът много кратък си остава!

Да кажа нещо друго не е нужно,
приятното в живота ни е чуждо,
остават само старчески проблеми,
щом дойде краят, свършат тези теми!