Аз отивам без теб във Виена,
ще ми бъде дори неприятно!
Ще си мислиш ли често за мене
или всичко ще стане обратно?

Ще ме чакаш ли аз да се върна,
или може би пак ще забравиш,
че животът ми ти го обърна
и един влюбен мъж ме направи!

Запознахме се, беше дъждовно,
аз те скрих под чадъра до мене,
после спря да вали, но отново
под ръка с теб вървяхме засмени..

Ти остана така, бе съгласна,
странна близост със тебе създадох,
бе красива, ти беше прекрасна,
мойта обич веднага ти дадох!

След това за Виена пътувам!
Ще отсъствам не знам колко време!
От едно само аз се страхувам,
ще забравиш, че беше до мене!

Аз ще мисля за теб постоянно,
но за жалост ще бъда далече,
ще изглежда, че много отдавна
сме прекарали първата вечер

Ще ме чакаш ли аз да се върна,
да те срещам аз искам по-често?
Ако някого някой прегърне,
всичко вече ще бъде чудесно!..

Ако ти ме прегърнеш по-рано
както някога прави жената,
аз отново при теб ще остана,
но след нас ще заключа вратата!