Когато бяхме млади, бяхме силни,
със много самочувствие дори,
преследвахме красавици дебилни,
макар, че бяхме още без пари....

А влюби ли се някой по-дълбоко,
помагахме му често в любовта,
показвахме му вярната посока
и той бе много сигурен така!...

Но често предпочитахме в живота,
приятелят пред всякаква жена
пътеката не е така широка,
приятелството първо е в света!

А бяхме все приятели прекрасни,
помагахме си с хиляди неща,
на всички беше вече много ясно,
че по-добре живеехме така!

Изминаха се двадесет години,
приятелството стана пак мечта,
приятелят когато те отмине,
по-страшно нещо няма на света....

Дочул е, че си пълен със проблеми
завива и се скрива той натам,
не иска да обсъжда твойте теми,
иди и се оправяй вече сам!

.................................

Един приятел дълго го издържах,
той беше беден, беше без баща,
животът и духът му аз поддържах,
за него правих най-добри неща....

Когато след години той порасна
и стана силен фактор във града,
се срещнахме, погледна доста властно
и качи се в служебната кола....

Отмина ме! Той просто ме отмина,
тогава ходех вече със бастун,
с колата си набързо той замина,
това бе моят най-кошмарен сън!...

А можеше и мен да ме издържа,
аз нямах никой, бях се разболял,
приятелството трудно се поддържа,
ако достатъчно неща не си видял!

....................................

Когато бяхме млади, бяхме силни,
с приятели и верни, и добри,
сега сме вече стари и безсилни,
и огънят отдавна не гори!

Но има хора, в дните непосилни,
с приятели загрижени за тях,
поддържат им духа със свойте сили,
а те признават: „Старост не видях!“

Богатият приятел е възможно
за тебе да се грижи до смъртта,
това за мене е правдоподобно,
с големият приятел е така!!!