Каквото и да мисля, всичко свърши!
На улицата пак се разделихме
и първата любов така завърши,
а нея дълго време с тебе крихме...

Без думи тръгнахме във две посоки,
един надясно, другият наляво,
останаха след нас следи дълбоки,
но всеки хвана своят път със право....

Не зная колко време бил съм влюбен,
и твойте чувства няма как да зная,
но няма никой днес да се учуди
от теб, че вече нищо не желая...

И ти си тръгна също огорчена,
за сбогом даже и не ме погледна,
не беше тъжна, нито разгневена,
за теб бях вече личност непотребна...

Сега какво ще правим по-нататък,
нали сме свикнали да бъдем двама?
Животът ни със тебе беше кратък,
след нашата раздяла нищо няма...

След двадесет години аз те срещам!
Не знаех, че все още съществуваш!
Но си припомних първата ни среща
бях млад тогава, много се вълнувах..

Денят днес неподготвен ме заварва!
Добре е, че е имало раздяла!
Човек не може лесно да повярва,
че първата любов е погрозняла...

Ще кажа още само две причини:
за тези мои двадесет години,
с красавици животът ми премина,
и своят път безгрижно аз изминах...

След двадесет години съм доволен,
че много по-различно остарявам
щастлив съм от живота си охолен,
красавици все още забавлявам....

Отдавна първата любов завърши,
на улицата, с нашата раздяла,
но мене има кой да ме потърси,
а първата любов е остаряла...