В казиното ме питат, къде е „твойта“ Ива?
Коя е „мойта“ Ива, аз питам също тях?
„Със черните коси е, една жена красива!
Ти беше влюбен в нея, но никой не разбра!“

„Какви сте всъщност с Ива, какво при вас се случи?“
„Партньори сме отдавна и още до сега!“
„Любов ли помежду ви внезапно се получи?“
„Приятелство започна, напълно на шега...“.

„Но всички вече знаем, че Ива е съпруга,
а двамата със нея сте имали любов!“
„Любов за жалост няма, а тайната е друга,
отдавна има Ива съпруг, но още нов!“

Случайна кратка среща и ето, че сме близки,
за Ива всяка среща е винаги добра,
аз влюбих се във нея, но жалко, че не иска,
единствено на мене да бъде тя жена!

Тогава няма нищо, което да ме радва,
освен ако случайно завзема аз „властта“!
За Ива няма трудност, тя знае, че ще трябва,
за всички да остане там горе на „върха!“

В казиното ме питат, „Къде е твойта Ива?“
Да беше моя Ива, аз щях да съм щастлив!
Защото аз се влюбих, а тя е най-красива,
но аз не съм до нея, не съм и търпелив!

„Довиждане“ на всички, след „мойта“ Ива тръгвам,
аз трябва да намеря прекрасната жена!
Намеря ли я после, пред хората послъгвам,
че тя за мен ще бъде единствена в света!