начало | биографични данни | интервюта | поезия | за контакт

 
 
ПОЕЗИЯ: Книга 33: ДАЛИ АЗ ВЕЧЕ ОСТАРЯВАМ?

Посвещавам на моите
многобройни приятели!

Аз не обичам често да го казвам,
но явно е, че вече остарявам,
но за това не искам да разказвам
и времето едва ли позволява!...

Аз виждам, че животът ме променя,
и всичко се дължи на много факти,
но никога във миналото време
не към бил аз на колене и лакти!

Какво като започва мойта старост,
не се страхувам още за сърцето,
в душата си аз нося мойта младост,
а не под мойте бръчки на лицето!

Човекът щом годините натрупа
започва да се чувства неприятно,
снегът когато цветето затрупва
на никой няма как да е приятно!

Проблеми има щом ще остаряваш,
проблемите са пак преодолими,
мъжът едва след „сто“ се укротява,
а може би след повече години!

Осемдесет, когато аз прехвърля,
тогава за любов ще ви разправям,
по-лесно любовта човек отхвърля,
по-трудно той жената притежава!

Сега изглеждам стар, но съм заможен,
отдавна бях и млад, но бях и беден,
и както казват, аз „добре съм сложен“,
а мислех, че съм още неугледен...

Сега ме търсят вече много хора,
с респект към мене идват за съвети,
когато бях младеж и им говорих,
един да спре до мен не се досети!

Сега жените често ме заглеждат,
какъв костюм, страхотна вратовръзка!
Те някога край мене се подреждат,
защото чакат с мен да имат връзка!

Когато бях по-млад жените гоних,
по улици и шумни дискотеки,
една си спомням грубо ме изгони,
аз влюбвал съм се във жените леки!

Не може вече никой да ми каже
две думи даже малко некрасиви,
жените искат само да покажа,
че те със мен ще са щастливи!

Откакто вече бавно остарявам
нещата се променят неотменно,
но днес пари и обич аз раздавам
и движа се навсякъде надменно!

Аз не обичам често да го казвам,
но мисля, че щастливо остарявам,
аз много рядко с някого приказвам,
но те да ми говорят ги оставям!

Когато стана вече стогодишен,
банкет разкошен мисля да направя,
за никой няма аз да съм излишен,
дори като поет ще имам слава!!!

С две думи още аз не остарявам,
разбира се, не мога да съм вечен,
но моят дух все още позволява
във някоя жена да съм увлечен...

Жени такива има във живота
аз мисля, че в една жена се влюбих,
сега живея с нея със охота,
спечелих ли с това или загубих.?.

Единственото аз което искам
красивата жена да не изгубя,
защото старостта ще ме притиска
безпомощно и силно да се влюбя!

book 33
 
       
  © 2020 Асен Ошанов. Всички права запазени. създаден от ablen