Аз приятелство с нея градих
а това не е никога лесно,
и по-късно набързо реших,
да се виждаме много по-често!

И обсъждахме разни неща,
беше винаги с нас интересно,
беше по-любопитната тя,
за жените това е известно!...

Всичко с нас си вървеше добре
всеки ден беше много приятно,
бяхме лятото все на море,
зимно време на ски многократно!

Аз се влюбих във тази жена,
беше умна и много красива,
в къщи носеше тя топлина,
бе коректна и бе търпелива!

И ожених се аз затова,
бях спокоен, тя беше прекрасна,
с нея тръгнах ръка за ръка,
между нас вече всичко бе ясно!

Аз отсъствах от къщи веднъж
бях по работа много далече,
тя се срещала с някакъв мъж,
който идвал у нас всяка вечер....

Най-случайно научих това
от една приказлива съседка,
тя се мразеше с мойта жена
и със нея се виждаше редко...

Щом се върнах попитах жена ми
тя ми каза, че няма проблеми
и със този „друг мъж“ запозна ме
и вечеря той заедно с мене...

С него тя настоя да живеем,
беше къщата нова, голяма,
да се грижим за гости умеем
неудобства с тях никога няма!

Вече трима сме тук неразделни,
даже спалня за него сглобихме,
спим обаче във стаи отделни
и с детенце дори се сдобихме!

Всички казват, че аз съм бащата
и детето, че мен ме обича,
гостът често седи при жената
на детето той страшно прилича!

Аз нещата нормални намирам,
че със повече хора живея,
край жена ми нещата разбирам
не е зле щом е близък със нея!

Скоро случи се пак да поканим,
и четвърти, приятел е също,
тя, жена ми обича да кани
и сега са със третият в къщи...

Вечер масата става голяма,
но храната за всички ни стига,
шести мъж тука все още няма,
има пети - той утре пристига!

Аз не питам жена ми, не смея,
колко души ще станем накрая,
пет мъже се събрахме край нея,
а ще има ли още? Не зная!!!