Не бях те виждал вече доста дни
и днес се срещнахме отново,
ти си една от най-красивите жени,
това за теб изобщо не е ново!

Изглеждаше прекрасно! По-красива
жена едва ли имал съм до мен,
по-важно е, че красотата ти отива,
не си един гримиран манекен!

Видяхме се и тръгнахме към къщи,
да бъдем заедно решихме през нощта,
след нашата раздяла сме си същи,
обичаме безкрайно любовта!

Пристигнем ли във къщи сме с подслон,
каквото искаш можем да направим,
ти сядаш винаги във моят стар шезлонг
и чакаш любовта да ни подмами!

Аз после лягам с тебе, за да спим,
от нашата любов се изморявам,
в леглото дълго будни ще лежим
за някой нещо аз ще ти разправям!

На следващият ден си пак сама
ти тръгваш си, нали сме разделени,
и по-добре и аз, че съм така
отколкото да бъдем отегчени!

Така се случва често по света
не винаги са хората сплотени,
разделят се след някаква кавга,
не се разбират и са огорчени!

За хората сега това е всичко!
Познанство, срещи и раздяла.
Те рядко много силно се обичат,
съдбата им така ги е събрала!