След всяка наша среща ми изнасяш
една голяма реч за любовта,
ти мене мълчалив не ме понасяш,
за мойта обич искаш да крещя!

Ти искаш да крещя, че те обичам,
без тебе, че не мога аз сега,
че си жена, която ме привлича,
че само с тебе чувствам любовта!

По улиците хората да спирам,
да казвам, че най-влюбен съм в света,
да казвам, че едва сега разбирам
какво е да си истинска жена!

След всяка наша среща ти ми казваш,
че пътят ми към теб е най-красив,
за себе си не искаш да разказваш,
но убеждаваш ме, че аз съм най-щастлив!

Със тебе имам утре нова среща
и ще ти кажа, че нещата не вървят,
че речите с омраза ги посрещам,
и че те виждам за последен път!