Имах аз една позната,
бе красива, чернокоса,
бях на среща със жената,
но тогава ме ядоса...

Бързо ме разочарова,
тази дама чернокоса,
но видяхме се отново,
мислех и цветя да нося!

Бе объркана жената,
тя мълчеше по въпроса,
не решавахме нещата
с тази дама чернокоса!

Кой въпрос така остана?
За любов аз имах време,
да я питам се захванах
ще се влюби ли във мене?

Тя и днес не отговори
и отново ме ядоса!
Каза: „Няма да говорим!“
и зареза пак въпроса...

Е, добре, какво ще правим
щом сме с нея ежедневно,
трябва ли да се забравим?
Аз не мисля, че е редно!

Но и днес тя все мълчеше,
пак не каза нищо ново,
неприятно всичко беше,
да я питам ли отново?

Ако тя не ме желае,
мислех друго да направя,
всеки мъж добре го знае,
просто да я изоставя!

Ще ми бъдат празни дните,
няма тя да съществува!
Днес са хубави жените,
с друга ще се разцелувам...

Като разбере горката,
тя на мен ще се разсърди,
и готова е кавгата,
като между две свекърви!...

Няма с нищо да отстъпвам,
няма нищо да й кажа,
аз от нея ще се дръпна
чувства няма да покажа..

Мина цялата година,
аз въпросът пак задавам!
Тя тогава ме подмина,
явно, че ме изоставя!

Казано съвсем накратко
мисля друго, че се случи,
завъртя се тя обратно
и зареза този случай..

Сам съм вече, непотребен,
може би и съм нещастен,
погледът ми стана леден,
и видът ми е ужасен....

Чухте разказът изцяло,
мина времето ми златно,
изживявам днес раздяла,
и е много неприятно...

Аз не мога да отмина,
че жената ме обиди,
ще замина за чужбина,
не желая да се видим!...

Нищо повече не зная!
Дали ще се събереме?
Няма да я пожелая,
и за нея нямам време!