Sic transit Gloria mundi!

Побеляла е вече косата,
после веждите, после брадата,
а лицето изглежда тревожно,
но какво ли е днес невъзможно,
старостта ме променя, отслабвам,
никой вече в живота не радвам,
разделих се полека със всичко
и живея напълно различно!

Аз живот много праведен водя
по жени аз отдавна не ходя
не купувам цигари, не пуша,
алкохолът дойде ми до гуша,
аз съм вече съвсем непорочен
и за пример дори често сочен,
от приятели, близки, роднини,
как живее човек на години.

Но не зная дали те са прави,
мойте връзки все още са здрави,
с мойто минало страшно порочно,
аз което укривах нарочно,
и разбира се, точно тогава
имах аз незавидната слава,
че съм още човек много страшен!
Всеки идвал при мене уплашен,
да говори, да иска, да пита,
бил съм шефът на мафия скрита!

С контрабанда пари съм изкарвал,
алкохол и цигари съм вкарвал
и доволни били във страната,
мойте хора със свойта заплата,
с къщи, с леки коли и със вили,
те са хвърляли средства и сили
да ми служат добре, да са верни
в дните трудни, в годините черни,
във които те служиха честно
и живеехме всички по-лесно!

Но това ми се случи отдавна,
мина мойта история славна
и сега съм напълно спокоен,
че светът е и днес многоброен
и ме знаят, но само малцина,
как животът ми с трясък премина,
но съм жив и сега остарявам
и годините сто наближавам!

С две-три думи животът това е,
никой толкова много не знае,
а при мен вече всичко се случи
и така аз нещата научих,
за какво ми са те във момента?
Днес седя си в апартамента,
мойто минало вече забравих,
много хора съвсем изоставих!

Бил съм казват, човек интересен,
със живот и охолен, и лесен,
но преди „аз съм бил“, а сега съм
сам-самотен, съвсем безопасен,
всяка слава така отминава,
даже много следи не остава!
Sic transit Gloria mundi!
Човек днес едва ли се чуди,
че щом всичко бавно отлита,
той няма въпрос и не пита!
„ТЪЙ МИНАВА СВЕТОВНАТА СЛАВА“
тази римски сентенция дава,
често повод да мислим със право,
че нещата след нас отминават,
но следите не рядко остават!