Не знам какво ще стане между нас,
приятели сме с тебе ми се струва,
но често ти подхвърлям вече аз,
че искам и любов да съществува....

Не ми отвръщаш с нищо ти на мен,
поглеждаш ме, оставаш мълчалива,
опитвам с теб да бъда всеки ден,
ще бъдеш ли към мен несправедлива?

А много време имахме със нас,
на любовта ти още се надявам,
не знам дали не бъркам нещо аз,
възможно е желание да няма!

Но мога ли това да разбера,
с теб рядко за любов сега говорим,
дори когато аз те закача,
с шега приключваш ти и с теб не спорим!

Не знам какво ще стане между нас,
търпението знам, че ти го давам,
но може да се заблуждавам също аз,
защото нищо повече не става!...

Не искам да те карам да решиш
за в бъдеще какво със теб ще правим,
притискам ли те, можеш да сгрешиш
и двамата така да се забравим!

Аз мога да си тръгна също сам,
ръката ми на тръгване ще стискаш,
страхувам се, че нещо друго знам,
че можеш лесно ти да го поискаш!