Аз не обичам думичката „страдам“,
във нея слабостта се проявява!
Не ме обичаш? Няма да припадам,
каквото искаш нека днес да става!

Дори да страдам, няма да признавам,
защото мразя аз да се оставям
на чувствата, които не познавам
и после нещо лошо да направя!

Не трябва аз да страдам, знам не трябва,
когато всичко нужно съм направил!
Страданието може да ме грабва,
но само ако съм се изоставил!

Когато с теб се срещнахме бе друго,
една любов започна помежду ни,
а чувствата ни правеха услуга,
защото се разбирахме без думи!

По-късно ти от мене се оттегли,
отиде някъде, а мен ме изостави,
сега и спомените даже са ми бегли,
за теб съм сигурен, че вече ме забрави!

Така, че не е нужно да се страда,
страданието само ще ми пречи,
със нищо то на мен не ми помага,
освен да знам, че ти си по-далече!

Аз не обичам думичката „страдам“,
не само слабостта ми, че показва!
Не знам защо така сега се пада
съдбата само мен да ме наказва?