Аз мислех си, че още ме харесваш!
Направихме приятелство добро!
Във разговорите ни умно се намесваш,
какво да кажа друго аз, какво?

От нашето познанство исках много,
какво на мен обаче даде ти?
Поглеждаше ме често доста строго,
дистанцията, моля запази!

Не знам дали и днес ме одобряваш,
аз може би съм малко заблуден!
Една „позната“ ти сега оставаш,
не може да си друго ти за мен?

Най-ясно е, че ти не ме харесваш,
надявах се на близка връзка с теб,
любезно ти в живота ми се вместваш,
но нищо не е помежду ни в ред!

Не питам аз, ще бъдеш ли до мене
или със друг мъж ще се разбереш!
Аз възрастен съм вече, нямам време
да страдам ако някой избереш!

Каквото и да мислиш пак ти пращам,
поканата ми с мене да вървиш
и няколко целувки ти изпращам,
така по-лесно всичко ще решиш!

Ако случайно ти на мен откажеш,
да имаме отново близостта,
тогава няма нужда да го кажеш,
най-кратка за човек е радостта!