Посвещавам отново на ИВА

Косите ти са черни като нощ,
очите – като въглени непалени,
светът край теб е още много лош,
не вярва, че от Господ си създадена...

Красива си със черните очи,
а само с тях ли – кой ще го помисли?
Каквото да се случи си личи,
че всеки мъж да спи със теб би искал!

И аз съм между всичките мъже.
Дали и с мен любов ще се получи?!
Не стане ли, купувай ми въже,
и обеси ме – нека да се случи!

Останалите нека да се радват,
че вече няма силен конкурент,
те нека да подготвят свойта сватба,
но пак ще бъда пръв в един момент!...

И както съм увиснал на въжето,
аз срязвам го и скачам между тях
и няма вече живи от мъжете,
защото ги избивам аз без страх!

И ето, че накрая пак сме двама,
косите черни галя само аз,
до тебе вече друг любовник няма,
така ще бъде винаги при нас!

Да бъдеш с мен изглежда си решила,
единствен, ще остана с тебе тук!
За теб ще бъда огън и закрила
и няма да те дам на никой друг!