Аз съм горд, че те познавам,
толкова мъже след теб!
На „опашката“ оставам,
пак последен съм под ред!

Вчера сме се наредили,
сто човека сме до днес
имаш ли за всички сили,
будиш страшен интерес!

Правя стъпка, приближавам,
бавно движа се напред,
другите ме наблюдават
трябва да се спазва ред!

Нова стъпка, наближавам
мисля си, какъв късмет!
Догодина се надявам,
ще съм още по-напред!

По-нататък аз се сетих,
и ръка ще ти подам,
на „опашката“ усетих,
няма да съм вече сам!

Ще изчакам още време,
минаха стотина дни,
ти поглеждаш и към мене,
явно радваш ми се ти!

По напред сега минавам,
още двама, после аз,
аз ръката си подавам
и щастлив съм в този час!

Ще ти кажа тук накрая,
че съм влюбен в тебе аз!
Ти ще отговориш: „Зная!
Нямам време и за вас!“