Завесите са купени отдавна.
Прозорците не пускат светлина!
Аз нямам развлечения забавни
и пиша през нощта на тишина!

След часове приключва и нощта!
А колко стиха вече съм написал?
Не съм разбрал – започнал е денят,
дали в труда ми има още смисъл?

Написаното аз чета. Но спирам!
Не ми харесват всички стихове!
Във думите си нищо не намирам,
изгубена любов и ядове....

Аз цяла нощ съм писал. Но защо?
Какво съм искал тука да ви кажа?
Изгубена любов ли? И какво?
За моята любима ще разкажа!

Дойде и беше с мене вечерта!
За да ми каже, че съм лош приятел...
„Със теб ако се срещаме така,
на двама ни ще бъде неприятно!“

Навън е топло. Искам сладолед.
Очите й дори не ме поглеждат!
Сърцето й е цялото във лед,
причините започна да изрежда...

Тя явно недоволна е от мен!
Дали не иска вече с мен раздяла?
Бях много уморен и този ден!
На някой друг ли тя се е отдала?

Една причина има на света,
когато хората не се разбират!...
Почувствах, че и с нас ще е така,
щом думите, и мислите умират!

Мълчание настъпва. Тя и аз,
не искаме изглежда да говорим.
Аз викам сервитьорката при нас
и темата така ще я затворим...

На масата сервират сладолед...
Любимата ми казва много бавно:
„Изглеждаш ми отслабнал и си блед!“
Тя стана и си тръгна незабавно!...