Много съм живял,
но живях със страх,
стана с мен провал,
вече го разбрах!

Нямам аз пари,
нямам лев дори,
как ще заплатя
спешните неща?
Няма кой да трогна,
нямам да помогна,
нямам за храна,
нямам настрана
никакви пари,
даже лев дори!

Нещо ще продам,
но какво? Не знам!

Има лоша вест,
няма нищо днес,
няма алкохол,
няма хляб и сол,
гледам разорен
масата пред мен!
Няма нищо там,
страшно ме е срам,
колко се старах
и какво разбрах?

Нямам „пет пари“
и приятели дори,
никой не е с мен,
нямам хубав ден!

Нямаш ли пари,
по-добре умри!
Там, на онзи свят
пак ще си богат,
малбко съм смутен,
всички чакат мен,
в Раят е добре
щом човек умре!
Чакам своя ред,
всички сме отпред
пред една врата,
чакаме места,
в Раят е така,
пълно е сега!

Аз доволен бях,
вчера, че умрях,
моята страна
мъчеше ме тя!
Много зле живях,
но добре умрях
и след старостта,
грабна ме смъртта,
толкова!До тук!

И сега съм друг.....
Мисля за едно,
мъчи ме и то.
Кой ли ще чете,
мойте стихове?
Някой ако пита,
аз дори не знам,
много, че ме считат
за поет голям....

Пиша без пари,
нямам лев дори
и към „онзи свят“,
тръгвам без „петак“,
стана ли прочут
ще ме глезят тук!

Толкова за днес.
Няма друга вест.
Лошите неща
идват с бедността!!