Намерих повод да я видя
и тя на срещата дойде,
наричаха я просто Лида,
а бе Людмила от дете....

Сега детето бе порасло
и днес бе истинска жена,
във нея влюбих се ужасно
за мене беше тя една...

За мен тя беше вече всичко
аз исках да я доближа,
но тя държеше се различно
и аз прибягнах до лъжа...

Излъгах я на първо място,
че съм известен и богат,
а тя погледна ме неясно,
но ти си още много млад...

Аз млад съм, но работя много
и всеки ден до днес не спрях
и аз погледнах много строго,
във всичко до сега успях...

Богатство лесно аз натрупах,
работя като архитект,
най-силната е мойта група
тук всеки е богат човек...

Но всеки търси да намери
най-талантливата жена,
с която своят ум да мери,
известна да е също тя..

Тогава вече съгласи се
да бъде винаги до мен,
в един бележник тя записа
ще стават срещите през ден.

Доволен бях, все пак постигнах
да бъда често с нея аз,
на мой приятел му намигнах
и той остана още с нас!

Разбра ме и веднага каза,
че тя е най-щастлива днес,
със нея щом навън изляза
за нея ще е вече чест!

Защото всички съм познавал,
защото съм голям човек
защото вече аз съм станал,
световно търсен архитект...

Тя беше много поласкана
той каза как съм се прочул,
приятелят ми с нас остана
тя още комплименти чу...

Така за нея вече станах
човек, достигнал до върха,
а всъщност и до днес останах
на масата една троха...

Една трохичка най-ненужна,
изронена от хлябът бял,
с една неподходяща служба,
там само мъка бях видял..

И точно както му е редно
животът ми бе много сив
живеех в непозната бедност,
дори не съм и мъж красив!

Но тя остана заблудена,
така със нея се сближих
и вече не е тъй студена,
спечелих с моите лъжи!

Тя пожела да стане друго,
направих сватба с нея аз
и стана моята съпруга,
любов изгаря между нас...