Аз вървя по труден път,
но за мен е той отворен,
търся някъде в светът,
дом за себе си просторен...

И когато аз се спра,
обикалял неуморен
място ще си избера,
някъде, но по-нагоре...

Близо да съм до върхът
някъде към небесата,
там да спира моят път,
по-високо над земята...

За да виждам аз градът
скрил се долу в равнината,
за да мога и върхът,
да достигам в планината...

Моят дом ще бъде там
много близо до гората,
скъп ще бъде и голям,
там на склона в планината...

И когато други хора
тръгнат смело от градът
пътят аз ще го затворя
да не стигат до върхът...

Този връх на ветровете
ще достигам само аз
там ще пише: „Разберете,
този връх не е за вас!“

И така полека-лека
хората ще разберат,
че над тях стои човека,
който ще им дава път...

Който ще им разрешава
до къде да повървят,
после те ще продължават
по обратния си път...

...........................

Аз вървях по труден път
много стръмен, но просторен,
време имам, ще вървя
бавно към върхът нагоре!...