Роди ме майко с късмет,
па ме хвърли на смет!

Често си казвам, че нямам късмет,
само на някой животът угажда!
Никой не ме е захвърлял на „смет“,
нищо в живота не ми се нагажда....

Влюбих се скоро в прилична жена
даже внимание тя не обърна
мислех да бъде със мен вече тя,
друга не исках дори да прегърна..

Нищо не стана със тази любов
днеска семейство си има жената,
аз съм все още за нея готов,
тази надежда е доста саката!

После в казиното аз се заклех,
щом в любовта не върви и си казах,
само в комара ще имаш успех,
но със парите отново загазих!

Там ми останаха всички пари
нямах късмет в любовта и в комара,
върнах се в офиса, всичко гори,
нямам късмет, разпростря се пожара!

Връщам се в къщи, отново беля,
моят съсед е продупчвал стената,
виждам бургия от мойта страна,
тухли, парчета и прах по земята!

И наводнение в къщи заварих,
беше отгоре, съседът е нов,
„Кранът с водата отворен забравих,
всички щети да платя съм готов!“

Ясно е вече,че нямам късмет,
в кухнята вчера, ръката ми трепна,
бях си закупил бурканче със мед,
падна и счупи се, всичко полепна!

Мойте приятели знаят за мен,
сватба да правим, решение взели,
идват във къщи, бе празничен ден,
някаква млада жена са довели!

Сядаме всички, ще хапнем добре,
аз съм поръчал неща най-приятни
„моята булка“ не ще да яде,
болки в зъбите, ченето се клати...

После оказва се с болен стомах,
страшно разстройство във къщи я хвана,
всичко със нея и аз изживях,
цели три часа в клозета остана!

После от нея аз друго разбрах,
нямала тя на кого да разчита,
аз пък със ужас и друго видях,
стъклено беше едно от очите!

Както ядеше добрата жена,
тя изведнъж се закашля дълбоко
и се наведе, протегна глава
и във чинията падна окото!

Ето така без късмет аз живях,
седнах да мисля във къщи в креслото,
как ли се случи, така не разбрах,
в джоба прибрал съм на нея окото!

Мина се време и аз остарях
в къщи седя си, затвор доживотен!
Аз не излизах, живеех със страх,
нямах късмет, затова бях самотен!

Само след седмица аз бях умрял!
Който във гроба ми там ме положил,
явно набързо и лошо копал
и на един остър камък ме сложил!

Хубаво беше, че аз бях умрял,
камъкът беше забит във гърба ми,
болки страхотни, добре,че съм спал,
камъкът само тревожил съня ми!

Както ядеше добрата жена,
тя изведнъж се закашля дълбоко
и се наведе, протегна глава
и във чинията падна окото!