Ти ми казваш: „ И аз те обичам!“
Но едва щом сто пъти те питам!
Ако малко на тебе приличам,
на кого в любовта ще разчитам?

С теб сме заедно доста отдавна,
ти си умна и много красива,
но въпросът си щом ти задавам,
отговаряш съвсем пестеливо!

Няма ден до сега помежду ни,
в който ти и сама да се сетиш,
че очаквам приятните думи,
да ги кажеш, щом обич усетиш!

Но изглежда в душата ти няма
още никакво място за мене,
ние често по цял ден сме двама,
но за мойта любов нямаш време!

Кой ще каже дали те обичам?
Аз сто пъти на теб съм го казал,
но не искам на теб да приличам
и да бъда без чувства останал!